Гледах отново (след 9 години)  на Стивън Содърбърг (Секс, лъжи и

...
Гледах отново (след 9 години)  на Стивън Содърбърг (Секс, лъжи и
Коментари Харесай

Заразяване: когато животът имитира изкуството

Гледах още веднъж (след 9 години)  на Стивън Содърбърг ( " Секс, неистини и видео ",  " Трафик ", " Ерин Брокович ",  " Бандата на Оушън " ) и съм покъртен, напряко слисан, какъв брой оракулски е този филм, в същото време изчерпателен, способен и правдиво автентичен (а няма награди, нито високи оценки)! Играят плеада огромни артисти в по хипотеза дребни и равностойни функции –, Мат Деймън, Лорънс Фишбърн, Джон Хоукс, Джуд Лоу, Кейт Уинслет, Марион Котияр, Дженифър Ел, Елиът Гулд, Брайън Кранстън. Трябва да отдадем и дължимото на сценариста Скот З. Бърнс, а всичко се случва за 97 минути екранно време; цялата зараза от началото до условния и относително оптимистичен край. За следващ път животът имитира изкуството. 

Всичко е съвсем като при Covid-19 (предсказано, предусетено, измислено?!); нов вирус (МЕВ-1), извънредно инфектиран и елементарно мутиращ, комбиниращ гени от прасе и прилеп тръгва от Китай (по-точно Хонконг), само че нулевият пациент е чаровна и нежна американка (Гуинет Полтроу). Тя бързо умира, както и дребния ѝ наследник, а обърканият, само че мощен, неустрашим и смел неин брачен партньор () има натурален имунитет. Директорът на Службата по болести, интелигентен, квалифициран и виновен доктор (Лорънс Фишбърн) вика сътрудници медици (, Марион Котияр), само че научният пробив е изработен от миловидна и героична жена (Дженифър Ел), която се инжектира с новата и незадоволително тествана ваксина, и от остарял и приет корифей и деец (Елиът Гулд). Има и непоносим гиздав и хубав блогър ( " блогът не е публикация, а графити с пунктуация ", му споделя разяреният воин на Елиът Гулд), който написа неистини за международната интрига и има 12 милиона читатели, само че в действителност е лаком манипулатор и авантаджия (, голям), а това в допълнение усложнява обстановката.



Случващото се е съвсем копие на действителността от последната половин година, в която живеем.  лъже и не си признава (само загатнато), всички са с маски и даже шлемове, лекарите първи се заразяват и умират, вирусът се предава по въздуха, при досег до повърхнина и при близко другарство, признаците са кашлица и висока температура, би трябвало постоянно да си миеш ръцете, обществената изолираност е наложителна, карантината е първата и съществена мярка. Бърнс и Содърбърг обаче са много по-скептични към човешкия жанр – истерията прераства в улични вълнения, обири, побои, даже убийства, а най-страшното – икономическата рецесия – съвсем не е показано (поради предпочитание за натегнатост на действието, втвърдяване на краските и елементарност и досегаемост на посланието).

Всъщност в живота нашият тип се оправя изненадващо цивилизовано, рационално и умерено с това предизвикателство към устоите на цивилизацията ни, без ексцесии, суматоха и принуждение. А " Заразяване " е моментна фотография на нашата склонност за битка с планетарни рецесии, по едно и също време сериозна и плашеща, само че и необичайно успокояваща и умерено оптимистична, положителните и предприемчиви хора са доста повече от слабите, зли и себични. Финалът брилянтно ни демонстрира зараждането на, а чак от кино лентата разбрах и за какво не се върви по най-лесния път за ваксина – взимане на кръв от хора с антитела, преболедували или с имунитет. Кръвния серум се оказва муден и безценен способ...

 

 

 
Източник: momichetata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР